Заведи ме вкъщи

Допълнителна информация

Описание

Ян вдигна очи нагоре – ярко грееха звездите.

А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите – хората седяха пред екраните и гледаха „Голдън шоу”-то…

Значи виждат и него… Той, малкият Ян, в момента  влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати.

От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето – пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка – не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество?

Тя ще е тази, която прави коледните чудеса.

Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?

За автора:

Михаил Вешим е псевдоним на българския писател и сценарист Михаил Георгиев Мишев. Син е на известния писател Георги Мишев. Вешим завършва специалност журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи във вестник „Стършел”. През 2003 г. той става негов главен редактор. Автор е на много разкази и фейлетони, както и на книгите „Австрийците идват“, „И преди, и сега“ (роман-епопея), „Бай Ганьо се завръща 101 години по-късно“ (в съавторство с Кръстьо Кръстев и Йордан Попов), „Тримата мискетари“, „Писма от Нашингтон“, „Елате в страната на Арда“, „Край на цитата“, „Английският съсед“, „Смях в залата“, „Стари хипари“, „Нашингтон“. Забележително е, че през 2002 г. негови разкази са включени в „Антология на световния хумор”, публикувана във Виетнам, наред с разкази на Марк Твен и Уди Алън. През 2008 г. Михаил Вешим печели наградата „Райко Алексиев” за цялостно хумористично творчество заедно с Васил Сотиров. През 2009 г. е член на журито на наградата „Хеликон”. Романът му „Английският съсед“ е номиниран за литературната награда на Европейския парламент.

За актьора:

Ицко Финци завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. заедно с прочутите български актьори Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Досю Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев.

Играе в Драматичния театър в Димитровград, както и в Бургас. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър в София. След това играе в Театър „София“, Младежкия театър, Малък градски театър „Зад Канала“. Работи с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, Бено Бесон, Васил Луканов.

Освен в театъра, Ицко Финци има редица запомнящи се роли и в киното – участва в култовите български филми „Сиромашко лято“ (1973), „Преброяване на дивите зайци“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Вилна зона“ (1975), „Щурец в ухото“ (1976), „Господин за един ден“ (1983), „Патилата на Спас и Нели“ (1987), „Закъсняло пълнолуние“ (1996), „Пансион за кучета“ (2000), „Откраднати очи“ (2004), „Пазачът на мъртвите“ (2006), „Летете с Росинант“ (2007), „Миграцията на паламуда“ (2011) и много други.

Носител е на наградата „Аскеер“ за цялостно творчество през 1991 г., както и на други награди от различни български и международни фестивали. През 2004 г. получава орден „Стара планина“ – първа степен.

Ицко Финци е и прекрасен музикант и свири на цигулка, пиано и акордеон.