Старопланински легенди

Допълнителна информация

Описание

Цикълът от разкази „Старопланински легенди“ включва едни от най-силните Йовкови произведения. Сборникът се състои от десет творби и е публикуван за пръв път през 1927 г. Включва разказите „Шибил“, „Кошута“, „Най-вярната стража“, „Божура“, „Юнашки глави“, „Постолови воденици“, „Индже“, „Овчарова жалба“, „През чумавото“, „На Игликина поляна“.

Въпреки че историческата действителност остава на заден план, изместена от човешката драма и преживявания, все пак се открояват периоди като хайдутските времена, кърджалийските набези и Априлското въстание. Годините преди Освобождението вълнуват Йовков, затова той посвещава разказите си на тези размирни времена от българската история.

Сред незабравимите герои от цикъла са Шибил, Индже, Стефан, Женда, Рада, Божана, Ранка, Дойна, Димана, Тиха. Йовков е известен с преклонението си пред женската красота и омагьосващо обаяние. Той създава едни от най-запомнящите се и ярки женски образи в българската литература.

За автора:

Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна. Завършва гимназия в София, школа за запасни офицери в Княжево, а по-късно записва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Работи като учител в Добруджа и други части на България.

През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. За кратко Йовков е редактор на списание „Народна армия“, а по-късно работи като библиотекар. По време на Първата световна война е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. По време на румънската окупация Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна. Там е назначен на работа като сътрудник по печата към Българската легация в Букурещ.

Твори активно през целия си живот. На 15 октомври 1937 година Йовков умира и е погребан в София.

Освен разкази, Йовков пише и много поезия, най-вече в началото на писателската си кариера. Първата белетристична творба, която публикува, „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“, излиза в списание „Просвета“ през 1910 г.

Йовков е автор и на военни разкази, вдъхновени от годините, прекарани по фронтовете. Най-значимите и стойностни военни творби на автора са събрани от самия него в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“. Йовков е автор на романа „Чифликът край границата“, както и на един незавършен роман.

Пише драматургични произведения, сред които се открояват „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“. Някои от книгите на Йовков са преведени на над 25 езика.

За актьора:

Обичаният български актьор Стоян Алексиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Елка Михайлова. Играе на сцените на театрите в Шумен, Варна, Пловдив, Народния театър „Иван Вазов“, както и на редица други театрални сцени в София и цяла България.

През 1997 г. е поканен за директор на Драматичния театър във Варна и е на тази длъжност до 2000 г. От 1988 г. насам е неизменна част от трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Носител е на наградата „Аскеер 2004” за водеща мъжка роля. Участва в множество филмови и телевизионни продукции у нас и в чужбина и е режисьор на редица театрални спектакли.

Сред многобройните му участия в киното се открояват заглавия като „За къде пътувате“, „Вчера“, „Време разделно“, „Куршум за рая“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“, „Сирна неделя“, „Откраднати очи“.

Между театралните му превъплъщения са едни от най-значимите герои в световната литература като Макбет и крал Лир на Шекспир, Робеспиер на Бюхнер, Галилео Галилей на Брехт, Платонов на Чехов, Пер Гинт на Ибсен, Кардиналът в „Лоренцачо“ от Алфред дьо Мюсе, Креон на Софокъл.