Под игото

Допълнителна информация

Описание

„Под игото” е може би най-класическият текст в българската литература. Вазов пише романа по време на изгнанието си в Одеса. Той проследява съдбоносен исторически момент от историята на българския народ – Априлското въстание. От дистанцията на времето авторът преосмисля националната съдба. Изникват въпроси за бъдещето на България в контекста на тежката следосвобожденска действителност. Възрожденските ценности са разколебани. Авторът смята, че следосвобожденският българин се нуждае от опори, които да възвърнат силата на националния му дух. Възрожденските герои и учители не бива да се забравят.

През 1896 г. излиза друг Вазов роман – „Нова земя”, смятан за продължение на „Под игото” и съсредоточен върху следосвобожденската действителност.

За автора:

Иван Вазов е основополагаща фигура в историята на българската литература. Огромното му по обем творчество, цели 22 тома, е свидетелство за всеотдайността и приноса на автора към българската култура. Творил е и в прозаични, и в поетични жанрове. Почти няма жанр, в който Патриархът да не е опитал силите си. На всяко важно събитие за страната, на което става свидетел, писателят откликва с ново произведение.

Иван Вазов е роден в Сопот. Бил е емигрант в Румъния, живял и творил е и в Русия. Изпълнявал е длъжността народен представител. Бил е Министър на народното просвещение в периода 1897-1899 г.

Автор е на стихосбирките „Пряпорец и гусла”, „Тъгите на България”, „Избавление”, „Гусла”, „Поля и гори”, „Сливница” и други. Пише мемоари, повести, разкази, пътеписи. Автор е на романа „Под игото”. Изявява се и в сферата на драматургията – написва комедиите „Службогонци”, „Вестникар ли?” и други, както и драмите „Борислав”, „Хъшове”, „Към пропаст”.

За актьора:

Обичаният български актьор Стоян Алексиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Елка Михайлова. Играе на сцените на театрите в Шумен, Варна, Пловдив, Народния театър „Иван Вазов“, както и на редица други театрални сцени в София и цяла България. През 1997 г. е поканен за директор на Драматичния театър във Варна и е на тази длъжност до 2000 г. От 1988 г. насам е неизменна част от трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Носител е на наградата „Аскеер 2004” за водеща мъжка роля. Участва в множество филмови и телевизионни продукции у нас и в чужбина и е режисьор на редица театрални спектакли. Сред многобройните му участия в киното се открояват заглавия като „За къде пътувате“, „Вчера“, „Време разделно“, „Куршум за рая“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“, „Сирна неделя“, „Откраднати очи“. Между театралните му превъплъщения са едни от най-значимите герои в световната литература като Макбет и крал Лир на Шекспир, Робеспиер на Бюхнер, Галилео Галилей на Брехт, Платонов на Чехов, Пер Гинт на Ибсен, Кардиналът в „Лоренцачо“ от Алфред дьо Мюсе, Креон на Софокъл.