Йордан Йовков – Разкази част 1

Допълнителна информация

Формат	mp3
Размер	175Mb
ISBN	978-619-7141-15-3
Категория	Класическа българска литература
Жанр	Разкази
Авторски права	Всички права са на D&D Factory

 

Описание

Селекцията включва следните разкази:

„Песента на колелетата“ (сб. „Песента на колелетата“)

„Последна радост“ (сб. „Песента на колелетата“)

„Албена“ (сб. „Женско сърце“)

„Другоселец“ (сб. „Женско сърце“)

„Серафим“ (сб. „Женско сърце“)

„Шибил“ (сб. „Старопланински легенди“)

„През чумавото“ (сб. „Старопланински легенди“)

„Индже“ (сб. „Старопланински легенди“)

За автора:

Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна. Завършва гимназия в София, школа за запасни офицери в Княжево, а по-късно записва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Работи като учител в Добруджа и други части на България.

През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. За кратко Йовков е редактор на списание „Народна армия“, а по-късно работи като библиотекар. По време на Първата световна война е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. По време на румънската окупация Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна. Там е назначен на работа като сътрудник по печата към Българската легация в Букурещ.

Твори активно през целия си живот. На 15 октомври 1937 година Йовков умира и е погребан в София.

Освен разкази, Йовков пише и много поезия, най-вече в началото на писателската си кариера. Първата белетристична творба, която публикува, „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“, излиза в списание „Просвета“ през 1910 г.

Йовков е автор и на военни разкази, вдъхновени от годините, прекарани по фронтовете. Най-значимите и стойностни военни творби на автора са събрани от самия него в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“. Йовков е автор на романа „Чифликът край границата“, както и на един незавършен роман.

Пише драматургични произведения, сред които се открояват „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“. Някои от книгите на Йовков са преведени на над 25 езика.

За актьорите:

Обичаният български актьор Стоян Алексиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Елка Михайлова. Играе на сцените на театрите в Шумен, Варна, Пловдив, Народния театър „Иван Вазов“, както и на редица други театрални сцени в София и цяла България.

През 1997 г. е поканен за директор на Драматичния театър във Варна и е на тази длъжност до 2000 г. От 1988 г. насам е неизменна част от трупата на Народния театър „Иван Вазов”.

Носител е на наградата „Аскеер 2004” за водеща мъжка роля. Участва в множество филмови и телевизионни продукции у нас и в чужбина и е режисьор на редица театрални спектакли.

Сред многобройните му участия в киното се открояват заглавия като „За къде пътувате“, „Вчера“, „Време разделно“, „Куршум за рая“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“, „Сирна неделя“, „Откраднати очи“.

Между театралните му превъплъщения са едни от най-значимите герои в световната литература като Макбет и крал Лир на Шекспир, Робеспиер на Бюхнер, Галилео Галилей на Брехт, Платонов на Чехов, Пер Гинт на Ибсен, Кардиналът в „Лоренцачо“ от Алфред дьо Мюсе, Креон на Софокъл.

Звезделин Минков е български актьор, имитатор и хуморист. Известен е като един от най-добрите имитатори на Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др.
Роден е на 10 ноември 1959 г. в Козлодуй. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в клас на Елка Михайлова. Работил е като конферансие и хуморист в Ансамбъл „Магистрали“ към министерство на транспорта с художествен ръководител Стефан Диомов и солисти Ваня Костова, Росица Ганева и др. Играл е на сцената на Драматичен театър „Д. Димов“ в Кърджали, Врачанският театър, Ямболският Драматичен театър „Невена Коканова“. Бил е конферансие на няколко български цирка. От 2001 г. до момента е актьор на свободна практика.