Бай Ганьо

Допълнителна информация

Описание

Творбата е създадена през 1895 г. Отделни части от нея излизат в списание „Мисъл“ на д-р Кръстев още през 1894 г., но идеята за „Бай Ганьо“ се ражда много по-рано.

Още като дете Алеко слуша разказите за различни българи в чужбина, които баща му, прочут търговец, му разказва. Много популярните тогава вицове за Бай Ганьо – любим герой на градския фолклор, също вдъхновяват Алеко да напише своите разкази за Ганьо Балкански, превърнал се в нарицателно за типичните балкански нрави и невъздържани реакции.

Смята се, че героят има и свой реален прототип – съвременникът на Алеко Константинов Ганьо Сомов, търговец на розово масло.

Докато първата част от книгата – „Бай Ганьо тръгна по Европа“, проследява комичното пътуване на героя из Европа и отношението му към новата култура, то следващите части описват дейността на поевропейчилия се Бай Ганьо в България.

Разказите за злободневните теми на българския политически живот звучат много актуално и днес. Героят предизвиква смях, но през сълзи. Видяното в различните европейски градове не променя възпитанието и възгледите на героя, свикнал да си служи с мошеничество и да се присмива над честността.

За автора:

Алеко Константинов е родом от град Свищов. Баща му е известен свищовски търговец – Иваница Хаджиконстантинов. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Продължава образованието си в Русия, където завършва право в Новорусийския университет през 1885 г. След това Алеко се завръща в България и започва да практикува като юрист. Работи като съдия, помощник-прокурор и прокурор. Бързо се разочарова от състоянието на съдебната система. Кариерата му като съдия е прекратена по политически причини. Изкарва прехраната си като адвокат на свободна практика и се отказва от голяма кариера в съда. Освен юрист, Алеко Константинов е и общественик с широка и разнообразна дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на редица културни и образователни организации. Освен това, Алеко е известен и като основоположник на туризма у нас. С негова помощ в България е създадено първото българско туристическо дружество, чието начало е поставено с изкачването на Черни връх през 1895 г.

Алеко е бил страстен пътешественик и е пътувал на много и разнообразни места – бил е в много европейски градове, Русия, САЩ, което е истинско приключение за времето си.

Алеко е автор на редица творби, превърнали се в класически, например „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“, „До Чикаго и назад“, фейлетоните от цикъла „Разни хора, разни идеали“, разказът „Пази Боже сляпо да прогледа“ и мн. др.

През 1897 г. Алеко е убит при нелепи обстоятелства. Мишената на убийството всъщност не е той. Под прицел е бил неговият приятел политикът Михаил Такев. Нелепата му смърт предизвиква истински национален траур. Всички скърбят за Алеко, любимецът на България.

За актьора:

Стефан Младенов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1981 г. в класа на проф. Атанас Михаилов. Играе в театрите във Враца и Кърджали, а в столицата – в театрите „Възраждане“ и „Провокация“. Участва в множество театрални постановки, сред които „Чайка“ на Чехов, „Рюи Блас“ на Виктор Юго, „Мъртвешки танц“ на Стриндберг, „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс, „Пеперудите са свободни“ на Леополд Герш, „Бягство от Москва“ по Уилям Никълсън, „Отвъд хоризонта“ на Юджийн О‘Нийл. Носител е на различни български и международни театрални награди. От 1985 г. се занимава с телевизионен дублаж, като гласът му звучи от редица телевизионни и радио канали. Озвучава игрални филми, сериали, предавания, научнопопулярни поредици, реклами. Работи като артист-говорител в БНР и участва в редица радио постановки.