РИЦАРЯТ НА КАЛИОСТРО

Как хубаво го пееше нашата Мария Мицева!

Телефонът иззвъня –
стигна твоят глас до мен
и посрещнах аз деня
с твойто „добър ден“…

Така пееше тя. Замислих се: как ли ще трябва да изпея нещо такова аз, за да съм в крак с днешната обстановка – така, както я показват в TV новините?

Опитвам, все едно и също се получава:

От екрана – новини:
подкуп, обири, измама.
И посрещам тези дни
с мойто „ваш`та мама!“

Това е то обстановката, това съм аз – Станой Станоев, пощенски раздавач, познат в квартала още като „мислител и поет“. Не знам дали да добавя, че през 2014 бях посветен в рицарско звание, по-точно като „Рицар на Калиостро“. Това е престижна италианска награда за стихове от чуждестранен автор. Изпратиха ми и специална грамота, където се обяснява, че самият Калиостро – граф, поет, окултист и борец за човешки права, е живял през 18-и век. Бил толкова уважаван, че заслужил привилегията да го затворят не къде да е, а в Бастилията! Можех само да се гордея с признанието. Озадачиха ме само тези 240 евро за пощенски разходи, които трябваше да изпратя предварително: през цялата ми практика на пощаджия не знаех да има такива пощенски такси. Но какво пък – радостта ми беше безмерна, а отделно от туй нямах никакво основание да подозирам престъпни помисли тъкмо у хората, които (най-после!) ме бяха оценили справедливо. Но какво говоря! Ясно бе, че една Италия, страна с тъй древна култура, не би могла да отгледа измамници като тукашните…

Впрочем напоследък съм поизоставил поезията, но мислителят, така да се каже, е нащрек. Без отдих и сън.

Разбира се, аз не мога да измисля всичко, не съм шизофреник. Казвам го и на съкварталците, но онези не искат и да чуят. „Можеш, казват, бай Станое; ако ти не можеш, кой ще може, ние ли?“ Прави са, досега не съм спипал ни едного да се е задълбочил в мисли за вселената, за Бога, за битието или за каквото е там. Всичко на моята глава. Сякаш съм длъжен да се поддържам с хапчета, за да мисля, докато те си карат живота безхаберно, комай от Кубрат насам.

На всичкото отгоре вчера чета при Платон черно на бяло такова нещо: „Удивлението е начало на философстването“. Малко смущаващо в първия момент, но после трепвам, съзнавайки, че бих написал същото! Както и да е, само ще кажа, че отведнъж се оказах сам, рицарски сам срещу неизброимо многото въпроси, достойни за удивление. Бих споменал набърже само най-натрапчивите, най-неотложните.

1. Защо човек се обръща към Всевишния – и по света, и у нас – задължително на „ти“, а към един Цветелин Кънчев (примерно) – задължително на „Вие“? Тоест, на Вис­шето същество трябва да кажеш „Ти, който си на небето“ (то много добре знае къде е), а на Цветелин: „Ама, господин политик, нали Вие лично се зарекохте да придвижите проектозакона за правата на з-з-з-заекващите граждани, какво става?“

2. Защо най-елитни и най-висши здравни заведения – и у нас, и по света, носят имена на лица, за които началното образование е нечуван лукс? Че аз не знам ни един от тия прословути Козма и Дамян, светия Мина и светата Анна да имат поне един доказан семестър в медицината! А да излекуват хепатита или нека да е херпеса на тогова или оногова? Не, вместо туй слушам по новините как примати нокаутират сглупилия да се образова медицински персонал, при това и физически износен, понеже младите колеги са потърсили спасение по чужди краища…

3. Защо все по-упорито си мисля, че обитавам някаква страна на чудесата – но не такава като на Алиса, ами страна на чудесии, които никоя глава не може да побере, ако не е българска? Наистина, въобразимо ли е в нормална обстановка да се помисли, че тъкмо най-противопоказаните за здравето на държавата хора, наричани тук „коалиционни партньори“, щяха всекидневно да компрометират всичко, до което се докоснат? Въобразимо ли е другаде по планетата министър с две агентурни имена (Дончо и после Иван) да се самоизвиси по-горе от държавния глава? Да купува отвън точно тези самолети, които отдавна никой не купува, понеже повече са годни за частни колекции в Търновския край. Та излиза, че в Евразия не само всичко е въобразимо, но е станало правило кремълският продавач да нарежда на нашия купувач какво да си купи.

4. Защо винаги, щом пусна телевизора, попадам на най-непохватните и оскърбяващи българина реклами? Вече си го представям тоя българин: задължително мъчен от стомашни газове, пърхот, дерматози, хемороиди и лош дъх. Разбира се, рекламата, макар и с традиционния незабележим хумор, указва и спасителните противосредства за напиращите в стомаха на гражданина газове (почти винаги в трамвая): та еспузитами ли не щеш, та дегазини ли… Всичко за хората, на които в заключение се произнася и обичайната присъда: „Защото го заслужавате“.

В първия момент не мога да се съглася, че точно това заслужавам – като обикновен минувач съм се загледал в казанче за клизми, окачено отвън дюкяна. Момата там – приветна и всеотдайна като самодива от онези „там, на Балкана“ и не се вижда начин да є откажеш каквото и да било. На всичкото отгоре изчерпателна дотам, че няма спиране: „…ето, има си и маркуч фи-14, с накрайник, знаете къде да го приложите“. „Не е за мен!“ – изпищявам, понеже вече има неколцина зрители, но момата свойски ми намига и завършва заучения наизуст текст докрай: „Защото го заслужавате!“

Облян в червенина, грабвам заслуженото под мишница, а по навик отново потъвам в мисли… Ами че то, мисля си, ако всекиму се дава наистина заслуженото, не следва ли във всяко населено място и в курортите да вдигнем билбордове с портрети на онези тримата, коалиционерите. С истинските им имена, а не както ги нареждаха шегаджиите от съседната маса в „Сам дойдох“, как бяха … Да – Сайдеров, Вкаракочанов и третия, май Скорпионов. А отдолу, разбира се, четливо да се изпише: „Защото ги заслужавате“…

Впрочем Монтескьо го е казал преди нас: „Всеки народ заслужава собствената си участ.“ Добре – но защо и ние!!!

5. Лична болка. Като пушач аз съм особено чувствителен към друга неуредица в обществото ни. И се питам: защо е тоя див антагонизъм от страна на тъй наречените „непушачи“ към изконно миролюбивите пушачи! Нима е имало случай пушач да възрази, когато някакъв кучи син в салона предпочита да не пуши? Има ли пътна катастрофа по магистралите, причина за която да е тютюнопушенето? Всички беди по пътищата само от махмурлук стават, не от пушене. Ами че такъв като едното нищо е готов да търти посред нощ да поиска ръката на г-жа И. Бокова! Без да му мигне окото!

Ето нещо, което човек, дори да е изпушил три кутии контрабандни цигари от сутринта, не би могъл и да помисли.

Здравко ПОПОВ

FacebookTwitterMore...