Срещаме ви с Кольо Стефанов – актьор с дългогодишен опит, който е част от екипа на Audioknigi.bg и чете едни от най-прекрасните ни аудио книги. Вижте какво ни разказа Кольо за актьорската професия, книгите и изкуството да претвориш една литературна творба в аудио версия.

Кольо, ти си един от най-любимите актьори на слушателите на нашите аудио книги. Това амплоа разкрива страхотен талант да пресъздадеш една книга в аудио формат. Разкажи как стана част от екипа и колебаеше ли се дали подобно нещо е за теб?

Всичко започна през есента на 2013 г., когато Дениз Герганова, основателката на Audioknigi.bg, ме покани да дойда в студиото. Записах няколко проби с нея, изглежда й хареса, след което направихме и запис на една книга – „Нашингтон“ от Михаил Вешим. За колебание и дума не може да става, тъй като винаги съм обичал и изпитвал удоволствие от работата с микрофон, било то в радиото или дублажа.

Доставя ли ти удоволствие четенето на литературни произведения и как намери място тази дейсност в душата ти на актьор?

Като малко дете обожавах, когато майка ми, която имаше сериозен артистичен талант, ми четеше на глас. Като подрастващ страшно обичах да слушам радиопредавания, в които наши актьори (още звучат в мен омайните гласове на А. Карамитев, Лео Конфорти, Н. Бинев и мн. др.) изпълняваха различни произведения – драматургични, прозаични, поетични. Исках един ден и аз да мога като тях. Често четях на глас вкъщи книгите, които взимах от библиотеката… понякога за не особена радост на сестра ми (по-голяма от мен), която искаше, разбира се, да си чете своите. Един ден, когато вече имах огромното щастие да притежавам магнетофон, записах на него цялата пиеса “Аналфабет” на Бранислав Нушич – като “изиграх” сам всички герои на пиесата – и мъже и жени… Та за желанието и удоволствието мисля, че вече сме наясно:-).

Като артист с дългогодишна биография и опит смяташ ли, че между играта на сцената и прочитането на една аудио книга има допирни точки – и кои са те?

Разбира се, че има, иначе нямаше да се изпълняват предимно от артисти… В театъра обикновено изграждаш един характер заедно с група свои колеги на сцената с декор и реквизит, под ръководството на режисьора, и работиш върху това в продължение на няколко седмици. На микрофона обаче си сам и трябва често да представиш множество характери (това трябва, разбира се, да се извършва много по-деликатно, отколкото на сцената), както и да предадеш цялостната атмосфера на произведението. А имаш само един инструмент – гласа си. Това е доста сериозно предизвикателство, но когато нещата се получат, удовлетворението е голямо.

Разкажи повече за процеса на подготовка – как се подготвяш, преди да седнеш в звукозаписното ни студио.

Първо, разбира се, прочитам книгата, често на глас, и се опитвам да доловя “тона” на автора. Същевременно се опитвам  да усетя основните герои и да “чуя” гласовете им. После идвам в студиото, изпивам едно кафе, взимам си една чаша вода, сядам зад микрофона, откашлям се и… каквото глас покаже. Проста работа.

Целият екип смятаме, че в прочитането на аудио книга се крие огромна доза творчество и дълбока интерпретация от страна на актьора – той по един или друг начин пречупва през собствената си призма и „донаписва” творбата. Така ли е?

Да, определено мисля, че е така. То е неизбежно – индивидуалността на изпълнителя няма как да не се отрази на интерпретацията му, а тя в много случаи може да обогати възприятието на слушателя, като подскаже детайли и нюанси, които не винаги могат да се уловят при индивидуалното четене. Освен това, когато сами четем, понякога се налага да препрочитаме някои по-сложни изречения (а понякога и пасажи), докато схванем смисъла им. В аудио варианта на книгата това не се налага, защото актьорът-изпълнител ги поднася със съответната интонация. Нека не забравяме най-важната особеност на аудио книгата – поднесеният материал е резултат от работата на няколко души, които вече го познават – актьор, редактор, тон-режисьор.

Работата по коя книга ти достави най-голямо удоволствие – ти си четящ човек и цениш литературата.

Вечната „Майстора и Маргарита“ на Булгаков на първо място, дано само да съм успял да се справя прилично с най-вълнуващите (за мен) и изумително написани откъси между Йешуа (Иисус) и Пилат Понтийски… Искам да добавя и прекрасната и емоционално въздействаща документална есеистика на Иво Иванов, който за мен е събитие в българската проза.

А коя ти беше най-трудна?

Пак тези произведения, защото все си мислех, че не стават както би ми се искало, че не мога да им дам… дължимото.

Кое е мечтаното за теб заглавие, което нямаш търпение да прочетеш.

Нещо от Валери Петров (каквото и да е), Стефан Цанев, Съмърсет Моам… много са.

Критичен ли си към себе си, когато слушаш готовия продукт след записите?

Да, дявол да го вземе, адски е досадно, и винаги повече ми харесват записите на другите колеги… е, не винаги.:-)

Сподели някоя смешна случка от звукозаписния процес на работа – гафове се случват и на най-добрите.

За гафове май трудно може да се говори, защото сме без публика, докато работим. По-скоро се случва ние да се разсмеем – така веднъж се случи, докато четях един много смешен откъс от „Майстора и Маргарита“, и  дълго време не можах да се справя с него, защото винаги се разсмивах с глас на това място. Като се поуспокоявах, си казвах, че ето сега вече ще го кажа без да се разсмея… и след първата дума пак смях… и после пак смях, направо нямаше край. Но за това Булгаков да му бере грижа, негова е вината.

Отправи своето пожелание към себе си и слушателите на аудио книги.

Да съм здрав и да работя с интересни автори, а на слушателите ни пожелавам много увлекателни и забавни часове с аудио книгите. Очакваме с нетърпение техните коментари, които ще ни помогнат да се движим в правилната посока.

За нас беше удоволствие да си поговорим и ти благодарим!

За мен също. Благодаря и аз за вниманието.

FacebookTwitterMore...